Слово за СУ „Св. Св. Кирил и Методий”
Виктория Ивайлова Здравчева, IX Б клас
Отново настъпи този прекрасен майски ден – 11 май. За нас той винаги е бил специален. Освен че отдаваме почит на Светите братя, ние празнуваме и патронния празник на нашето училище. Всички ние знаем толкова много за братята, които са ни дали българската азбука, затова днес няма да пиша за тях, ще напиша за училището, което носи техния дух. Училището е нашият пристан, където всички научаваме толкова много. То е една от спирките за живота. Едно от най-важните неща. Не само се обогатява с нови знания, а се изграждаме като хора. То ни дава основите за това какви трябва да бъдем. Нашият най-голям учител. Всички възприемат училището като сграда, но то не е само това. Най-прекрасните и истински спомени се намират в него. То е нашата книга, която съхранява тези спомени. И винаги щом разлистим страниците и очите ни се напълват с горещи, парещи сълзи и лека усмивка пробягва по лицата ни. Как да не е специално, като то е цяла магия?
Сега ще Ви разкажа за моето училище и Вие сами ще прецените колко е магично. Първият път, когато го видях, бях развълнувана и леко уплашена. Знаех, че вече нещата се променят и аз ставам голяма. А да си призная честно колко копнях за новия свят, толкова исках и старият да си остане същия. Да не се променят нещата, но все пак сме хора и никога нищо не остава същото. Един от уроците, които научих е, че трябва да гледаме към миналото с благодарност, да се радваме, че се е случило, но и никога да не подценяваме бъдещето, което крие изненади. Всички училища изглаждат еднакви, но това, в което си учил, винаги ти изглежда в пъти по-красиво. Може да си учил в не толкова красива сграда, но винаги да предпочиташ нея пред някоя по-лъскава и модерно устроена. Красотата не е само външна, тя е и вътрешна. А вътрешната красота е по-притегляща. Моето училище не е голямо, но въпреки това изпълва цялото ми сърце. Всяко едно местенце в него е значимо по свой си собствен начин. Стълбите, колко много гонитби са минали по тези стълби. Тежкото им изкачване всяка сутрин, но и алпинистите така изкачват върха, за да видят красивата гледка, която се открива от него. Библиотеката е моето любимо място. Миризмата на книги е запленяваща. В библиотеката ти намираш уединението и спокойствието, от които понякога всички имаме нужда. И една малка тайна – нашата библиотекарка е страхотна жена, защото винаги знае как да ни помогне, когато имаме нужда от нещо. Тя е като магьосница, която съхранява всичко в училището, и го прави живо. Дворът през лятото се огласява от радостните ни викове. Колко много хора са минали по него и са поели по собствения си път. Имаме и градинка, пълна с благоуханни и разнообразни цветя. Имаме много плакати, постери, проекти, рисунки и снимки. Една от най-красивите рисунки е на Кирил и Методий. Училището носи техния борбен дух. Те са се борили много за грамотността на хората, а то продължава тяхното дело, за да може и ние да излезем грамотни и образовани хора. За учителите ще кажа, че са професионалисти. Знаят каква е учителската професия и я правят достойна за възхищение. Винаги дават всичко от себе си, за да ни научат и не се оплакват дори когато сме шумни или си помагаме на тестовете. Пламъкът искри в очите им и те ни го предават. Никога не се отказват да ни научат. От всеки съм взела по нещо, което ще помня винаги. Те са хората, които ни дават пример. Те са тези, които отделят от свободното си време, за да измислят как да протекат часовете по най-интересния начин и да ни привлекат вниманието. Волята на учителя е безкрайна. Те са хората, които ни помагат в трудните ситуации. Занимават се с нас, организират състезания и конкурси и най-важното приемат успехите и неуспехите ни и като свои. От училището взимаме и приятелите за цял живот. Всеки от нас се е запознал с истинския си приятел в училището. Там преживявате всичко заедно и го помните завинаги. Дори животът да ви отдалечи, вие никога не се забравяте. Чинът, който сте делили, скришните разговори по време на час, погледите, които сте си разменяли, щастието, да разберете, че си тръгвате по-рано или изненадващото контролно. Всичко това е безценно и затова вие и човекът, с когото сте го преживели, не се забравя. Традициите, които спазваме в училището, са богатство. Предаваме ги на следващите поколения. Организацията на празниците се прави от по-големите, които предават на по-малките. 11 май винаги е най-прекрасният празник. Изготвяме празнична програма, която всяка година следваме. Венецът, който сплитаме от люляци, украсява двора. Музиката е нещото, без което не може да протече нито един празник. Тя носи настроението на празника. Имаме и знаменосци, които винаги пазят знамето и го предават на следващите. Те са честта на училището. Това е моето училище – цяла магия. За вас може да е обикновено, но за мен не е и никога няма да е. То е магичният ми свят. В него аз се промених и продължавам да се променям и да изграждам своя образ.
Ето ни отново в този прекрасен майски ден. Това, което пожелавам на 112-та годишнина на училището, е още толкова успехи. Да продължи да дава на учениците знанията и да изпраща знаещи и можещи хора. Да продължава да се развива всеки ден и винаги да държи високо ниво, на което се намира. Пламъкът на знанието да гори в него. Да открива потенциала във всеки и да го развива. И всяка година на този ден учители и ученици да се събираме по-смирени и по-вдъхновени и да отдаваме нужната почит на училището, което ни събира. Честит празник на всички минали, настоящи и бъдещи възпитаници на гимназията! Този празник е за всички ни, защото ние сме духът на училището!
Слово за Европа
Гергана Милачкова, IX Б клас
Когато се замисля за Европа, първо си представям карта – множество държави, всяка със своето име, култура и език. Но после се сещам, че Европа не е просто континент. Европа е съвкупност от хора, истории, мечти и ценности. Тя е нашето минало, нашето настояще и бъдеще.
Въпреки че в Европа се намират множество държави с различни езици, традиции и обичаи, ние всички сме свързани. Учим се да бъдем единни, въпреки различията, да си помагаме и работим за по-добро бъдеще. Европа е преживяла много. Две световни войни разтърсиха континента, разделиха народи, оставиха дълбоки белези. Но Европа не се отказа. Тя започна да се изгражда отново, така се роди идеята за Европейския съюз – съюз, в който държавите не са врагове, а сътрудници.
България също от 2007 година е пълноправен член на Европейския съюз. Така всеки от нас има правото да пътува свободно, да учи в чужбина и да се развиваме като един наистина свободен човек. Можем да се запознаваме с хора от други европейски страни, това ни разширява мирогледа, помага ни да сме отворени към различното.
Но да си европеец не означава само да взимаш, но трябва и да даваш, трябва да се уважават учредените правила, да бъдем активни и отговорни граждани. Европа е изградена от нас. Всяко нещо, което правим, се отразява върху развитието на Европа и Европейския съюз.
Затова, ние младите, трябва да се погрижим за бъдещето на Европа, стига де сме единни. Трябва да я направим по-справедлива, по-зелена, по-приемлива за живеене. В свят, пълен с трудности, Европа е нашата опора и помощник. Затова и ние трябва да й помагаме и да й се отблагодарим за всички тези години, които е до нас. Но за това как се развива Европа зависи само и единствено от хората. Всяко нещо, което правим, се отразява и можем да видим едно по-добро бъдеще.
Аз вярвам в Европа. Вярвам, че тя не е просто съюз от държави или просто една политическа организация, а мечта за свят без омраза, а с подкрепа и дружелюбност. Европа е място, където можеш да бъдеш себе си, дори когато си различен. Тук свободата не е право на всеки. Тук младите хора имат значение.
Нека не забравяме, че Европа е наш общ дом. Нека я пазим, обичаме и развиваме!
